The Black Book

The Black Book

  • Намаление
  • translation missing: bg.products.product.regular_price 13.00 лв


Книга от и за Живота...

Автор: ivomir
Година на издаване: 2009 (преработено издание 2012)
Брой страници: 232
Тип корица: Мека

Много често си мисля, че не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги просто за даденост. В същото време живеем в свой собствен свят, изграден върху нашия опит, познанието, натрупано през годините, и възпитанието, моделът, който сме получили от родителитеси. Рядко анализираме себе си, още по-рядко търсим грешките в себе си,не пропускаме възможността да „видим” грешките на другите и да ги обвиним или да им се обидим за това. С годините се „пристрастяваме” към подобен род поведение и то става наша същност. Приемаме го за даденост.Затова и не търсим анализ, не откриваме причините, които са ни довели до подобно състояние. Необходимо е да го направим именно за това – да осъзнаем колко много неща около нас сме приели за даденост и никога не сме си задавали въпроса: „Защо е така?”. Или ако сме го направили някога, то е било толкова отдавна… Защо небето е синьо? Защо има облаци и какво представляват те? Какво е вятърът? Какво е дъгата? Съществува ли пространство, време? Простички въпроси, но на някои от тях се затрудняваме да отговорим. Целта ми е да направя анализ и дам отговор на част от тях. И това е, защото имам желание всички, които четат тези редове, да се замислят на колко такива въпроси не са отговорили за самите себе си: Защо правя това или онова? Коя е причината? Кой съм всъщност? Не разглеждам ли света така, както само аз го разбирам? Съществува ли друга гледна точка? Мога ли да променя своята собствена? Мога ли да се „поставя” на мястото на човека до мен или срещу мен, и да съпреживея неговото състояние? Да го осмисля, анализирам и разбера?

Много от вас биха си помислили, че това го правят ежедневно. Че подобен анализ не им е нужен. Че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и с това. Потънали в собственото си злободневно ежедневие, приемаме дори себе си за даденост. Защото, дали ако се разровим в собственото си „Аз”, няма да започнем да виждаме неща, които не ни допадат?

Всъщност подобно „вглеждане” в себе си води само до едно – преосмисляне и преструктуриране на собствените ценности, цели и идеи, трансформиране на света около нас. Трансформиране по такъв начин, че да е в хармония с вътрешното ни „Аз”. Тогава човек се чувства щастлив. А има ли някой,който да не желае да бъде щастлив?

Да – живеем в илюзорен свят! И дори вече не са ни нужни доказателстваза това. Отдавна сме свикнали да приемаме и реалността в нейната даденост, без да се замисляме. Може би защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия „живот”, и… когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че вече е прекалено късно да променяме каквото и да е.Поне така е обикновено!

Как всъщност протича животът ни? В началото осъзнаваме действителността около себе си – ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас – наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме безразлично, те така или иначе са необясними! На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката. Точно тук по-любознателните от нас, тръгват по пътя на познанието и обикновено стигат до констатацията на Соломон – „трупаш мъдрост, трупаш тъга”! Най-упоритите, които успяват да продължат и да надскочат себе си и елиминират земното притегляне, отправят взор към вселената. И следва най-големият абсурд – точно от тази висока точка на наблюдение,започват да търсят истината. Успяват само тези, които не са се отказалипо пътя. И само те я откриват, защото осъзнават най-важното – истината е вътре в нас. В собственото ни мислене, световъзприятие,емоционалност. Постигнали това, всъщност постигаме себе си! И истината! Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем!

Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме нужни, необходими за емоционалната съвършеност на познанието. Истината, че сме част от цялото – част от необятността…

български научно-езотеричен филм